Категория: Рисунки
Хубавата Джиджи... Така й казват всички в Червния бар при кея... Джиджи с чаровната усмивка, със сините очи, с дълбокото деколте, с вечното ванилово цигаре, от което изстрелва любовните си стрели... Тя дарява любовта си на всеки, който с усмивка я покани на танц... или я почерпи чаша розе... или просто й стане симпатичен.... Дарява незабравими часове, безсънни нощи, уханни въздишки.... Дарява вкуси цвят, дъх и копнеж, сладък аромат на зрели праскови... Мъжете въздишат по нея... жените я одумват и със завист се обръщат зад пищната й снага, морковената коса и уханното цигаре....
Но когато Джиджи един ден се качи на онзи бял кораб и изчезна в лятната нощ, барът опустя... мъжете посивяха, остаряха, пропиха се... жените надебеляха, запуснаха се, опитомиха се... и през вечер някой ще седне в Червения бар, ще поиска любимата й песен и ще въздъхне тежко... "Ех, Джиджи...."
(Юли, 2013)
*химикал, тънкописец